“Революцията” от 1989 г. бавно и неизбежно се превърна в маскарад.
Нови маски, нови жестове, нови политически идеи и платформи скриват отчайващи истини: за корупцията и мафията, за зашеметяващата престъпност, за болестите и високата смъртност, за бедността, за свирепия глад.

Но най-дълбоко е потулена, естествено, най-ужасната истина – истината за българите като нация.

По задачата за дебългаризирането на Балканите се работи от сто години. Изконни български територии се предадоха на всички съседни балкански държави и българското землище от 215 хил. кв. км. се смали първо до 170 хил. (Санстефанска България), а после – до сегашните 111 хил. кв. км. В отнетите земи спрямо българското население се провежда открита асимилаторска политика: затриват се българското самосъзнание, език, национална култура, нрави, обичаи, традиции.

Известно е отдавна, че българското общество на територията на България винаги е включвало основна маса българи плюс определен брой етнически малцинства (турци, цигани, евреи, арменци и др.) През 1932 г. според националното преброяване всички малцинства представляват общо 16,3%, като турците са 608 000 души, циганите – 83 000 души. През 1956 г. турското малцинство възлиза на 656 000 души (голяма част от него през 1951 – 1952 г. се изселва), а циганите са вече 198 000 души. Преди печалния “възродителен процес” турците са вече около 1 200 000 души, от които по данни на турската преса 140 000 остават след “екскурзията” в Турция, където са и до днес. Преброяването през декември 1992 година сочи 1 078 000 турци, а циганите са представени с изключително съмнителната цифра 257 000 души. Според експертни данни и демографски екстраполационни анализи истинският брой на циганското малцинство през 1992 г. би следвало да е бил около 650 – 700 000 души, тъй като е налице трайна демографска тенденция циганският етнос в България за двайсет години да се удвоява. В същото време общото население на България, което след Освобождението от турско робство през 1878 г. винаги се е увеличавало, през последните десетина години рязко намаля в резултат както на масивни емигрантски потоци, така и поради ниската раждаемост на българския етнос и високата смъртност на целокупното българско население.

И така, в началото на Третото хилядолетие демографската картина на България е следната: общо население – 7 600 000 души, българи – 5 250 000, турци – 1 150 000 души, цигани – 1 100 000 души (Според циганските лидери 14,4% от населението на България е циганско, така че числата съвпадат), други малцинства – 100 000 души.

Ако демографските тенденции не се променят през 2020 г. циганите ще са приблизително 2 000 000 души, турците – 1 500 000 души, а другите етноси – 1000 000 души (тук следва да се прибавят и очакваните заради отворения Шенген незнайно колко имигранти, които може да са и стотици хиляди), а българите ще стигнат обезсърчаващото число 3 780 000 души, много голяма част от които възрастни хора и старци.

През 2050 г. тези българи, които все още са останали, отдавна ще са екзотично етническо малцинство. Този факт беше предсказан преди десетилетия от уважавани професори статистици от Софийския университет и отдавна е обществена тайна, но поради понятни причини винаги е бил игнориран от политиците и държавниците на България.

През 70-80 години на XXI –вия век българи като етнос просто няма да има.

Населението на държавата, която очевидно ще се нуждае от преименуване (ако вече не е част от друга балканска държава), ще се състои главно от цигани и турци в приблизително съотношение две към едно.

В момента в България тече изключително всеобхватен и дълбинен процес на циганизиране на нацията. Въпреки че този процес е най-очебийното демографско, социално, икономическо и духовно-културно нещо, което става на нашата територия, той е най-укриваният и най-премълчаваният поради включеността му в общата тенденция на дебългаризиране и съсипване на държавата ни, от които имат интерес както не малък брой солидни балкански и небалкански субекти (включително и международни институции и обединения), така и определени вътрешни сили и общности.

“Циган”, по-точно “ци хан” е понятие на повече от 2 200 г. Най-древният известен извор, където то е използвано като етнически синоним на скитничество, чергарство, номадство, е старинна китайска хроника “Бей Ши”. Още от тогава циган, циганин освен като етнос се схваща и като специфичен начин на живот, който очевидно много харесва на някои протоиндуски демоси, настанили се в Европа и на Балканите. И сега циганството е по-скоро мироглед, начин на живот и устройство на битието, отколкото етническа идентификация. Този начин на живот включва:

1. Леност, мързел, нагласа за неработене. През комунизма, когато имаше хиляди свободни работни места, циганите не ги заемаха. Протестиращите цигани никога не скандират “Искаме работа!”. Няма цигани, които да искат земя за обработване, тъй като този начин на живот отрича труда.

2. Егоизъм

3. Безотговорност към семейство, деца, родители, държава

4. Незачитане на институцията “собственост”

5. Живот по схемата “Ден за ден”, без оглед и грижи за бъдещето

6. Крадливост (най-характерна черта)

7. Лъжливост, измами, коварство

8. Свадливост, конфликтност, отмъстителност

9. Простотия и цинизъм

10. Специфична примитивна романтика

11. Традиционна престъпност (около 80% от осъдените по българските затвори са от циганския етнос; и това е така не само в България)

12. Страст към пари и особено към злато (прочутите златни накити и златни зъби на циганите и циганките)

13. Липса на хигиенни привички и навици

14. Силни афекти, емоционална инконтинентност

15. Нахалство, бруталност и др.

Има и няколко мита, които битуват твърде отдавна и обикновено се поставят извън всякакво съмнение. Но те съвсем не са безспорни и според мен въобще не са верни.

- Първият мит е, че циганите са бедни. Не е вярно. Всеки циганин има злато. Циганските булки се купуват за десетки хиляди левове. Почти всяка циганска къща има телевизор, видео, сателитна антена. Не са малко и циганските леки автомобили. Богатите цигани като процент не са по-малко от богатите българи. Само този, който не е виждал циганска сватба, цигански празници (Васильовден, Гергьовден и др.) и цигански погребения, може да счита циганите за бедни.

- Вторият мит е, че циганите се нуждаят от помощ и грижи. Не е вярно. Поради манталитета си те не ги искат. За тях помощта няма нравствени стойности. Те се интересуват само от безвъзмездното получаване на пари или други материални неща (продукти, дрехи и др.) Схващат помощта, която получават, като успешно състояла се кражба от самото общество и се гордеят с нея. За сравнение при един българин получаването на социална помощ е и нравствен въпрос и обикновено повечето бедни българи се срамуват.

- Третият мит гласи, че циганите имат същите личностни качества като българите. Не е вярно. Генетично и психологически циганският етнос е твърде различен от българите.

- Според четвъртия мит циганите крадат, защото са принудени да крадат. “Крадем и ще крадем, защото сме гладни” казват самите цигани. Този мит също не е верен. Кражбата при циганите произхожда от самата им природа и е заложена в тях като традиционна форма на битие. Поради циганството си и най-ситият и най-богатият циганин не би се посвенил да открадне.

- Петият мит твърди, че циганите са непоправими. Не е вярно. Съвременното общество по принцип притежава средства да промени начина на живот на даден етнос и да го социализира, а от там да измени в положителна посока и неговите нравственост, психични особености и поведение. За това има достатъчно красноречиви примери, например в САЩ по отношение на негрите и индианците.

В България циганите са над 60 автохтонни групи с характерни особености на битието си, със своя култура, обичаи и нрави. Не е прието да се женят извън своята група. Изповядват различни религии от исляма до различните протестански секти. Говорят на различни езици: български, турски, влашки и, разбира се, цигански в няколко диалекта. Най-известните цигански групи са: йерлии )отседнали), кърдараши (чергари), лингурари (копанари), бургуджии (правят бургии), урсари (мечкари), келдерари (калайджии), грастари (ловари) и др. Тази еклектична система от най-разнообразни капсуловани групи фактически започва да доминира, като успешно завзема и духовно-културното пространство на България.

Как става това?

Първопричината е известната българска толерантност, граничеща с примирение и мазохизъм. Факт е, че циганите се чувстват много добре в България. Това прави силно впечатление на Запад; вестник “Дейли Телеграф” през юли миналата година в приложението си писа, че циганите са много по-добре в България, отколкото в съседните източноевропейски страни. Истината е, че циганите виреят там, където ги търпят. Такава търпимост към тях и тяхното асоциално поведение, каквато има у нас, не е възможна никъде по света. Можете ли да си представите какво би се случило с нашите крадливи и нахални цигани в Германия например, или даже в съседна Турция?

Символно значение има непонятен за мен факт, че в България сме заставени да наричаме циганите си “роми”, както те сами се наричат на циганския си език. Всички народи по света без изключение от хилядолетия назовават този етнос по обичайния древен начин с име, чийто корен е въпросното старокитайско “циган”, или с дума от собствения си език. За англичаните те са “цингаро” или “джипси”, за германците – “цигойнер”, за французите – “житан” или “боемиян”, за италианците – “дзингаро” или “житано”, за гърците – “циганос”, за руснаците – цъйган и т.н. Само в България сме длъжни не само да слушаме новини на чужд език, но и да идентифицираме един етнос с дума не от официалния български език. По същата логика би следвало например германците да нисе сърсят, че не ги наричаме “дойче”, а англичаните – че не ги наричаме “инглишмен” и т.н. Само много невежи хора не са в състояние да видят в този парадоксален реверанс към циганите истинския смисъл и далечната цел на подмяната. Новото за българина понятие “ром” му звучи необичайно и сякаш има друга семантична стойност. То му внушава: “Лоши сме, но сме си ние. И ти, българино, вече си длъжен да се съобразяваш с нас. А не ние – с теб”.

Според класическата Теория на културните кръгове (Ф. Гребнер, В. Шмидт и др.) в едно етнопространство (като българското) могат да възникнат нови връзки между елементите на националната култура, те се развият, да обхванат и да доминират цялостния духовно-културен процес и самото битие на демоса, както и неговото по-нататъшно развитие. Този културен кръг слага начало и/или съпътства ред същински етнически процеси: акомодация, адаптация, акултурация (изменение на националната култура), миксация (смесване на етноси), асимилация (в нашия конкретен случай просто циганизиране на българите). Тези етнически процеси текат сега у нас. Според мен акомодацията и адаптацията са завършени с приемането от страна на държавата и обществото на наименованието “роми”. Понастоящем сме свидетели и участници на протичането на главния процес – акултурацията. В обозримо бъдеще на база на демографските реалии, за които вече говорихме, ще започне и процесът на асимилация на българското малцинство от преобладаващото циганско (и турско) население.

В същото време характерните за всяко съвременно гражданско общество процеси на социализация и инкултурация (постепенно приемане от страна на малцинствата на националната култура и на националния дух) при циганите у нас въобще отсъстват, даже съвсем напротив: българското мнозинство по култура и дух се променя в нежелана посока, циганизира се. Причините за това са: капсуловаността и етническата енергия на циганския етнос, нехайството на държавата и политиците, нихилизмът и апокалиптичността на обществото, външни фактори.

Прочетох много вниматено постинга.На места се връщах по няколко пъти, защото всичко в него е истина до болка!
Има още една цифра за броя на ЦИГАНИТЕ, която е от 1981 или 2-ра година - четох я в някакви достоверни тогава съветски източници: ЦИГАНИТЕ в България,според това издание бяха 250хиляди души,а в бившия СССР/ във всичките му 15 републики!/ 2,5 милиона!
Сещам се и за един виц от онова време, от което ми става още по-болно!
Тези 15 точки,които според мен са етническа идентификация могат да се допълнят с още.
Всичко това е държавна политика - по тоталитарно време им бяха дадени толкова много права, а сега пък държавата не е еня ,че собсвеният й народ много бързо се превръща в малцинство и пак социални помощи и опрощаване на сметки се дават и правят само на ЦИГАНИТЕ,защото те са електорат,който се купува много лесно!
А какъв ще е броят на БЪЛГАРИТЕ в БЪЛГАРИЯ през 2050 година?! Какво ги интересува сегашните управници?! Тях тогава може би няма да ги има...

Болно ми е просто.Четах подобни постове.И всичките завършват със затриване на Българската нация.Жалко че не сме обединени.Незнам какво да направя аз съм просто един мирен гражданин който иска една чиста и свята република.Едва ли това ще се случи.Надявам се децата ми да живеят добре.