Народът ни никога не е получавал шанс да се самоуправлява. Всички режими след "освобождението" последователно го отстраняват от "голямата игра" със собствената му съдба - той и до днес не се е добрал до определяне на законите и политиките, под които живее. Разбира се, че действа и "географията" и др. обективни стечения, но основното отстраняване става чрез всевъзможни форми на насилие, упражнявани чрез властта /държавата/ – икономическо (пауперизация), образователно, културно, полицейско, съдебно (днес като беззаконие), извънсъдебно, информационно - най-важното, защото лъжата (псевдо-причините, псевдо-решенията, глухите линии) и заглушаването разговора между поробените, атомизирането им са все по-централен елемент в механизма за елиминирането им от сцената. Много ефективно е тровенето с взаимно недоверие – и това успяха (прави от поробените "пясък", не народ)…

Но помислете, ако народът ни беше калпав, защо толкова усилия, забрани и номера за елиминирането му от сцената? Просто хората ни все още не намират верния отговор на системното насилие, упражнявано върху тях. Лъгаха ги с какво ли не. Но негативният опит ще ги научи, че свободата е в техните собствени ръце – не "освободители", не "спасители", "войводи", "командири", "пожарникари" – а в твоята лична пряка власт и контрол върху публичното управление. Служителите и "шапките" си избери после.

Как да влезем в правата си на суверен, отнемани ни векове от чужди и "свои", поробители и "освободители"? Кои са нужните ни за това права? Как можем да ги вземем? ТОВА е основния въпрос – въпросът за властта.

Отговорът, вярната формула – при ограбен, отстранен народ и "блато пълно с крокодили" е: С ВСИЧКИ възможни права и инструменти за пряк контрол и участие на гражданите във всички власти, които ще вземем чрез свързване на желаещите това повсеместно преди всякакви партии (синдикати и пр. "шапки") в мрежа от групи за общи действия при общи искания – от участие в избори – до "гласуване с краката" на площада, когато ни отнемат дори правото на избор, както правят сега.

Този свят е стар и коварен. Но стремежът към свобода е вечен.