Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2009 22:09 - ПАРИТЕ КАТО ДЪЛГ
Автор: litakovo Категория: Политика   
Прочетен: 1574 Коментари: 1 Гласове:
0




Всеки път, когато някоя банка даде заем, се появява нов банков кредит, нови влогове, създават се нови пари.

Похватът, чрез който банките създават пари, е толкова елементарен,

че разумът го отхвърля. 

Животът ни е доминиран от две велики тайнства - любовта и парите.

"Какво е любовта?" е въпрос, непрестанно изследван в приказки,

песни, филми и по телевизията.

Същото не можем да кажем за въпроса "какво са парите?"

Изненадващо е не, че паричната теория не е в основата на някой касов филм, а че темата дори не се споменава в училищата,

посещавани от повечето от нас.

При въпроса "от къде идват парите?" повечето от нас си представят,

че Монетният двор печата банкноти и сече монети.

Ние смятаме,че парите се създават от правителството.

Това е вярно... но само донякъде. Хартиените и метални символи за стойност, които обикновено наричаме пари, наистина се произвеждат

от служба на Правителството, наречена Монетен Двор.

Но голямата част от парите в обръщение не се създават в Монетния двор. Създават се всеки ден, в големи количества, от частни корпорации, познати ни като банки.

Ние приемаме,че банките ни заемат парите, поверени им от други вложители. Изглежда очевидно. Но не е вярно.

Всъщност банките не дават парите, които вземаме назаем, от собствените си печалби или от вече вложените по сметки в банката,

а направо ги създават от обещанието на длъжника да ги изплати.

Подписът на длъжника върху заемните документи представлява задължение да изплати на банката размера на заема плюс лихва, или да загуби къщата, колата, или какъвто актив е заложен като осигуровка.

Това е голямо обвързване за длъжника.

Какво изисква същият този подпис от банката?

Банката трябва да призове на бял свят сумата на заема и просто да я запише в сметката на длъжника.

Звучи ви пресилено?

Не може да е истина.

Но е точно така.

 

ПАРИЧНАТА СИСТЕМА

 

През годините системата, използваща Частичен резерв и мрежа от банки, подкрепени от централна банка, се превърнала в господстващата парична система в света.

В същото време частта злато, обезпечаваща парите за дългове,

постепенно е сведена до нула.

Естеството на парите е променено.

В миналото един хартиен лев е представлявал разписка, която можело да бъде обменена по фиксиран курс за злато или сребро.

Сега един хартиен или електронен лев може да бъде разменен само срещу друг хартиен или електронен лев.

В миналото, частно създаден банков кредит е съществувал само под формата на лични банкови записи, които хората можели да отказват, както днес можем да откажем нечий личен чек.

В настоящето, частно създаден банков кредит е законно конвертируем

към издадената от правителството официална валута: долари, паунди и др., за които по навик мислим като за пари.

Официална валута са парите, създадени с правителствено одобрение или указ, и наредбите за законните платежни средства постановяват, че гражданите са длъжни да приемат тези пари при плащане на дългове. В противен случай съдилищата няма да налагат спазване на задълженията.

Следващият въпрос е, ако правителствата и банките могат просто

да фабрикуват пари, тогава колко пари има в обръщение?

В миналото количеството съществуващи пари било ограничено от физическият обем на стоката, използвана като пари.

Например, за да се направят нови монети от злато и сребро, още злато и сребро трябвало да бъде открито и изкопано от земята.

Днес парите буквално се създават като дълг.

Нови пари се създават всеки път, когато някой изтегли заем от банката.

Като резултат цялото количество пари, които могат да бъдат създадени има само едно ограничение – общото ниво на дълга.

Правителствата поставят допълнителни ограничения върху създаването на нови пари с налагането на правила, наречени Изисквания за частичен резерв. Изискванията за частичен резерв варират в различните страни и в различните периоди, и са общо взето произволни.

В миналото било общоприето изискването банките да притежават злато на стойност най-малко лев за да обезпечат създаването на 10 лева дълг.

Днес изискванията за резерв вече не са свързани с количеството депозирано злато, а са само съотношение между нови дългове към вече налични дългове на депозит в банката.

Днес резервите на банките се състоят от две неща:

Сума от правителствени пари в брой или техен еквивалент, които частните банкери внасят в централната банка, плюс количеството вече съществуващи дългове на депозит в банката.

За да илюстрирам, нека си представим една нова банка,която тъкмо е учредена и все още няма вложители.

Все пак инвестиралите в банката са внесли сумата от 1111.12 лева

лични пари в брой в централната банка като депозиран резерв.

Стъпка 1:

Банката отваря врати и посреща първия си клиент за заем.

Той се нуждае от 10 000 лева, за да купи кола.

При изисквания за резерв 9:1 влогът на новата банка в централната,

известен като "Пълномощни пари", законно й позволява да призове на бял свят 9 пъти по-голяма сума или 10 000 лева, гарантирани с поемането на задължението от длъжника.

Тези 10 000 лева не се вземат от никъде. Те са съвсем нови пари,

просто записани в сметката на заемодателя като банков кредит.

Заемодателят пише документ върху този банков кредит, за да купи колата.

Стъпка 2:

Продавачът на колата депозира получените новосъздадени 10 000 лева в своята банка.

За разлика от Пълномощните пари в централната банка, тези новосъздадени кредитни пари не могат да се умножават по коефициента на резерва. Вместо това те се делят на този коефициент. При съотношение 9:1 банката може да създаде нов дълг от 9000 лева въз основа на внесените 10 000 лева депозит.

Стъпка 3:

Ако тези 9000 лева впоследствие са вложени от трето лице в същата банка, която ги е създала, или в някоя друга, те биха станали законна основа за издаване на трети банков кредит за сумата от 8100 лева.

Както при руските матрьошки, всеки нов депозит дава възможност за малко по-малък заем в безкрайно намаляваща прогресия.

В случай, че поредният заем не се внесе в някоя банка, процесът спира.

Това е непредвидимата страна на механизма, създаващ парите.

Но много по-вероятно е на всяка стъпка новите пари да бъдат депозирани в банка и механизмът с коефициента на резерва ще се повтаря отново и отново, докато не бъдат създадени почти 100 000 лева съвсем нови пари в банковата система.

Всички тези пари са били създадени изцяло чрез дълг.

И целият процес е законно обоснован от първоначално внесения резерв от само 1111.12 лева, които стоят недокоснати в централната банка!

Още по-интересно е, че при тази хитра система отчетите на всяка банка във веригата трябва да показват, че банката има 10% повече влогове, отколкото раздадени заеми.

Това подтиква банките да търсят влогове, за да могат да раздават заеми, като по този начин потвърждават общоприетото, но подвеждащо впечатление, че парите за заемите идват от депозити.

Ако всички последователни заеми са вложени в една и съща банка,

може да се твърди, че някоя банка може да умножи първоначалните си

Пълномощни пари почти 90 пъти чрез издаване на банкови кредити от нищото.

Обаче банковата система представлява затворен кръг.

Банков кредит, създаден в една банка, става влог в друга.

И обратното.

Теоретично при изряден законен обмен общият резултат би бил същия,

както ако целият процес се случваше в една банка. Т.е.първоначалният резерв на банката в централната банка от малко над 1100 лева й позволява да събира лихви върху почти 100 000 лева, които банката никога не е имала.

Банките заемат пари, които те НЯМАТ!

Ако ви звучи нелепо, чуйте и това.

В последните десетилетия в резултат от постоянното лобиране на банките изискването да се депозира резерв в централната банка на страната е на път да изчезне напълно в някои страни и реалните съотношения на резервите могат да бъдат много по-високи от 9:1

За някои видове банкови сметки коефициент от 20:1 и 30:1 е общоприет. От още по-скоро, чрез използване на заемни такси за да набавят изискуемия резерв от заемополучателя, банките са открили

нов начин напълно да заобиколят ограниченията на изискванията за резерв.

Въпреки че правилата са заплетени, реалността е много проста.

Банките могат да създадат толкова пари, колкото ние можем да вземем назаем.

Всеки подсъзнателно усеща, че банките не дават назаем пари.

Когато теглиш пари от спестовната си сметка банката не ти съобщава

че това е възможно, само защото те са взети назаем от някой друг.

Парите, емитирани от правителството, обикновено съставляват по-малко от 5% от парите в обръщение.

Повече от 95% от всички съществуващи днес пари са били създадени

от нечий подпис върху свидетелство за задълженост към банка.

Огромни количества от тези кредитни пари на банките се създават и унищожават всеки ден, при даване на нови заеми и изплащането на стари.

Опасявам се, че не би се понравило на обикновения гражданин ако му кажете, че банките могат да създават и създават пари.

И тези, които контролират задълженията на нацията, направляват политиката на правителствата и държат в дланите на ръцете си съдбата на народа.

Банките могат да поддържат тази парична система само с активната поддръжка на правителството.

Първо: правителствата приемат закони за платежните средства,

задължавайки ни да използваме официалната национална валута.

Второ: правителството позволява кредитите на частни банки да бъдат изплащани в тази държавна валута.

Трето: държавните съдилища налагат погасяването на дълговете.

И последно: правителствата налагат правила, защитаващи работата на паричната система и за поддържане доверието на обществото, а от друга страна не прави нищо, за да информира обществото за произхода на парите.

Простата истина е, че когато се подпишем над пунктираната линия

на т.нар. ипотечен заем, единственото нещо в сделката,

представляващо реална стойност,е задължението ни или да се разплатим, или да се лишим от имущество, ако не успеем.

За всеки, който е сигурен, че ще уважи задължението си, тази полица за заем или ипотека сега е преносимо, разменяемо и продаваемо парче хартия. То представя ценност и като такава,е вид пари.

Заемополучателят разменя тези свои „пари” за т.нар. "заем" на банката. Заемът в истинският свят значи, че даващият трябва да има нещо да заеме.

Ако имате нужда от чук, а аз ви заема обещание да осигуря чук,

който нямам, не бих ви помогнал много.

Но в изкуствения свят на парите, обещанието на банката да плати пари, които не притежава, е позволено да минава за пари,

и ние го приемаме така.

Така нашето парично обръщение е на милостта на заемните сделки

на банките, които дават назаем не пари, а обещания да предоставят

пари, които не притежават.

Когато заемополучателят се подпише под задължението си,банката изравнява операцията, натискайки няколко бутона на компютъра,

създавайки равностойно задължение на банката към него.

От гледна точка на получаващия заема, това се превръща в пари в неговата банкова сметка, понеже правителството позволява този дълг на банката към него да се обменя в официалната държавна валута и всички го приемат за пари.

Отново истината е много проста.

Без документа, който заемополучателят дава на банкера, банкерът не би имал нищо, което да даде назаем.

Не сте ли се учудвали понякога как е възможно правителства,

корпорации, малки фирми и семейства, да бъдат всички едновременно в дълг, и то за такива астрономически суми?

Поставяли ли сте си въпроса откъде има толкова много пари за заеми?

Сега вече знаете. Няма. Банките не дават пари назаем.

Те ги създадат като дългове. И тъй като задлъжняването е потенциално неограничено, предлагането на пари също е неограничено. Оказва се, че и обратната ситуация също е вярна.

Няма дълг, няма пари. Не е ли поразително, че въпреки огромните природни богатства, изобретателността и производителността,

които ни заобикалят, почти всички ние, от правителства до компании и индивиди сме в тежки задължения към банкерите!

Само ако хората можеха да спрат и да помислят: "Как е възможно това?" Как може хората, които всъщност произвеждат цялото богатство в света, да бъдат в дълг на онези, които само заемат парите, символизиращи богатството?

Още по-изумително е, че когато осъзнаем, че парите са дълг,

осъзнаваме, че ако няма дълг, няма да има и пари!

Ако това е ново за вас, вие не сте единствен.

Повечето хора си представят, че ако всички дългове бъдат изплатени, състоянието на икономиката ще се подобри.

Това е вярно в личен аспект.

Ние ще имаме повече пари за харчене, когато приключим изплащането

на заемите си. По тази логика, ако всички са без дългове, би имало

повече пари за харчене като цяло.

Но истината е точно обратната. Не би имало абсолютно никакви пари.

Резултатът е, че ние сме зависими от постоянното подновяване

на банковите заеми, за да съществуват парите изобщо.

Без заеми - няма пари, както се случва по време на Голямата депресия./А може би и при сегашната икономическа криза?/

Тогава паричните запаси намаляват рязко поради липсата на предлагане на заеми.

"Това е смайваща констатация. Ние сме абсолютно зависими от търговските банки. Някой трябва да вземе назаем всеки лева, който е в обръщение. Ако банките създават изобилно изкуствени пари,

тогава благоденстваме, ако ли пък не - гладуваме.

Ние сме без постоянна парична система.

Абсурдността на безнадеждното ни положение е невероятна, когато осъзнаем това напълно.

 

ВЕЧЕН ДЪЛГ

 

Това не е всичко. Банките създават само сумата на главницата.

Те не създават парите за изплащане на лихвите. Откъде идват те?

Единственото място, от където длъжниците могат да набавят пари,

за да изплатят лихвите, е наличният паричен запас в икономиката.

Но почти цялото количество пари там е създадено по същия начин -

като банков заем, който трябва да бъде изплатен с повече пари,

отколкото има създадени. Така че навсякъде има други длъжници в същата ситуация, които като обезумели се опитват да набавят нужните им пари, за да изплатят главницата и лихвите от паричен обем, който съдържа само главницата. Очевидно е невъзможно всички да изплатят главници и лихви, защото парите за лихвите не съществуват. Това дори може да се опише с проста математическа формула:

Главница / (Главница + Лихва) ~ ще изпълнят заемните си договори

Лихва / (Лихва + Главница) ~ ще просрочат и ще получат възбрана.

Големият проблем е, че за дългосрочни заеми като ипотеки и държавни дългове, общата сума на лихвите далеч надхвърля главницата. Това означава, че ако не се създадат много допълнителни пари, за да се изплатят лихвите, ще има много висок процент на възбраните и нефункционираща икономика.

За да продължи да функционира обществото, броят на възбраните

трябва да бъде нисък. За да се постигне това, все повече и повече дългови пари трябва да бъдат създадени, за да се удовлетворят

днешните нужди от пари за обслужване на предишния дълг.

Но това, разбира се, само прави общият дълг по-голям, което значи, че трябва да се платят още повече лихви и води към постоянно увеличаваща се спирала на нарастващо задлъжняване.

Дължими пари. Създадени пари.

Само изоставането във времето между създаването на парите като нови заеми и изплащането им, предотвратява разкриването на недостига и фалита на цялата система.

Тъй като ненаситното кредитно чудовище на банките расте все повече и повече, нуждата от създаване на все повече и повече кредитни пари, за да бъде нахранено, става все по-неотложна.

Защо лихвените проценти са толкова ниски? Защо получаваме

спонтанни предложения за кредитни карти в пощенската си кутия?

Възможно ли е за да се забави срива на паричната система?

Рационалният човек е длъжен да се запита: "Може ли това да продължава вечно? Не е ли сривът неизбежен?"

Трябва да осъзнаем за нашата система с частичен банков резерв,че подобно на детската игра на музикални столове, докато музиката свири,никой не губи.

Парите улесняват производството и търговията.

С увеличаването на парите в наличност, тяхната стойност намалява,

ако обемът на производството и търговията в материалния свят не нараства съответно. Добавяме и факта, че когато се каже, че икономиката расте с 3% на година, това не означава равномерен подем. 3% тази година представлява повече стоки и услуги от 3% предната година, защото е 3% от новият сбор.

Вместо права линия, както изглежда от думите, всъщност нарастването представлява експоненциална крива, ставаща все по-стръмна. Проблемът е, че непрекъснат растеж в материалната икономика означава непрекъснато нарастване на количеството

използвани природни ресурси и енергия.

Все повече природни ресурси трябва да се превърнат в отпадъци всяка изминала година, само за да се избегне колапса на тази система.

Всеки, който вярва, че експоненциалният растеж може да продължи безкрайно в един краен свят, е или луд,или икономист.

Какво можем да направим в тази явно плашеща ситуация?

Във всеки случай се нуждаем от много по-различна концепция за парите. Разбираемо е, че може да има недостиг от ресурси и умения,

но защо изобщо е възможно да има недостиг на пари?

Време е повече хора да зададат на себе си и на своите правителства 4 прости въпроса.

Навсякъде по света правителствата взимат назаем пари с лихви от частни банки. Правителственият дълг е основна част от общия дълг

и обслужването на тези дългове поглъща голямата част от данъците ни.

Сега вече знаем, че банките просто създават парите, които ни дават назаем, и че правителствата им позволяват да работят по този начин.

И така първият ми въпрос е:

"Защо правителствата предпочитат да вземат парите назаем от частни банки с лихви, когато правителството може само да създаде всички пари, от които се нуждае, без да има лихви?"

Вторият голям въпрос е:

"Защо въобще да се създават пари под формата на дългове?

Защо не се създадат пари, които да циркулират постоянно и да не е нужно непрестанно да бъдат вземани назаем с лихви, за да не изчезнат."

Третият въпрос е:

"Как е възможно парична система, която може да функционира само

при непрестанно ускоряване на растежа, да бъде използвана за създаване на устойчива икономика? Не е ли логично,че постоянно ускоряващ се растеж и устойчивост са несъвместими?"

И последно:

"Какво в нашата сегашна система я прави зависима от постоянния растеж? Какво трябва да се промени, за да се позволи създаването

на устойчива икономика?"

Лихварство

Преди време получаването на печалби от заеми се наричало лихварство и било наказвано сурово, включително със смърт.

Всички разпространени религии забранявали лихварството.

Аргументите били морални. Смятало се, че единствената справедлива употреба на парите е за улесняване на обмена на стоки и услуги.

Правенето на пари, просто защотоимаш пари, се смятало за поведение на паразит или крадец.

Все пак, с нарастването на нуждите от кредитиране моралните аргументи отстъпили пред довода, че даването на заеми носи рискове

и пропуснати ползи за заемодателя и затова правенето на печалба

от даване на заеми е оправдано.

Днес тези представи са старомодни.

Днес правенето на пари от пари се смята за желан идеал.

"Защо да работиш, когато може парите ти да работят за теб?"

Но ако все пак се опитаме да си представим устойчиво бъдеще, става ясно, че лихварството освен, че е неморално,е и практически проблем. Представете си общество и икономика, които биха съществували векове, понеже вместо да ограбват основните си запаси от енергия са се ограничили до нивата на днешните доходи.

Не се добива повече дървесина, отколкото израства през същият период. Енергията е от възстановими източници. Слънчева, гравитационна, геотермална, магнитна и каквато друга открием.

Това общество живее в ограниченията на собствените си невъзобновими ресурси, като рециклира всичко.

Броят на населението ще се запазва постоянен.

Такова общество не би могло да съществува, използвайки парична система, напълно зависима от ускоряващ се растеж.

Стабилната икономика се нуждае от парично предлагане, което най-малкото трябва да запазва стабилност, без достигане до колапс.

Нека си представим, че целият обем от тези стабилни пари се представя от този голям кръг. И хората,даващи заеми, трябва също

да притежават част от тези пари,за да дават назаем.

Ако някои хора, като част от този паричен обем, започнат систематично да дават заеми срещу лихва, техният дял от паричния обем ще нараства. Ако те непрестанно дават назаем парите, които им се изплащат, какъв би бил неизбежният резултат?

Дали е злато, официалната държавна валута или дългови пари няма значение.

Лихварите ще придобият всички пари, и след обявяването на банкрутите, възбраните ще придобият и цялото имущество.

Този основен проблем би могъл да се реши, само ако постъпленията

от лихвите са разпределяха равномерно между населението.

Поставянето на високи данъци върху печалбите на банките също би работило в тази насока. Но тогава идва въпросът: Защо изобщо

банките биха искали да работят?

Ако въобще е възможно да се измъкнем от сегашната ситуация,

нека си представим банкирането като некомерсиална обществена услуга, доходите от която се разпределят като универсален граждански дивидент и в същото време дава заеми, без да начислява лихви.

Промяна на Системата.

Ако самата същност на системата е това, което причинява проблема,

тогава заиграването с тази система не би могло да разреши проблемите. Самата система трябва да бъде подменена.

Много критици на монетарната система са за завръщане на парите, базирани на златото, твърдейки, че златото има дълга история на надеждност.Те пропускат множеството измами, които са възможни със златото.

Престъргване на монетите, занижаване на качеството на метала, монополизиране на пазара, всичките често практикувани в древен Рим

и допринесли за упадъка му.

Някои предлагат среброто като по-изобилно от златото и по-трудно за монополизиране.

Мнозина се съмняват в нуждата от подновяване на употребата

на ценни метали.

Никой не иска да се завърнем към носенето на тежки торби с монети, когато пазаруваме.

Със сигурност хартиени, електронни, пластмасови или по-вероятно

пари с био-метричен идентификатор биха били реалното средство за търговия, със същия потенциал за създаване на дългови пари както досега.

Освен това, ако сега златото отново стане единствената законна база на парите, тогава тези, които нямат злато, изведнъж няма да имат и пари.

Други поддръжници на идеята за парична реформа са стигнали до заключението, че алчността и непочтеността са основните проблеми, и че може да има по-добри начини да се създадат почтени и безпристрастни парични системи, вместо завръщане към злато или сребро.

Находчиви умове са предлагали много алтернативни начини за създаване на парите.

Много частни бартерни системи създават пари под формата на дългове

колкото и банките, но това се прави открито и без да се начисляват лихви.

Като пример е бартерната система, при която дългът се отразява

като декларация за часове работа.

Работата е съответно приравнена на левовата стойност, която позволява часовете да бъдат отнесени към цените на стоките.

Да бъде направена от всеки, който измисли начин да води счетоводството и намери желаещи доверени участници. Създаването на

местна бартерна парична система, дори и да е от малка полза сега,

би било проява на благоразумно планиране за всяка общност.

Паричната реформа, подобно на Избирателната реформа, е голям проблем и изисква воля за промяна и мислене извън шаблоните.

Паричната реформа, отново подобно на избирателната, не би се случила лесно заради интересите на онези, които са извънредно облагодетелствани от сегашната система и биха направили максималното, за да запазят облагите си.

Сега, когато разбираме, че парите са само идея, и че всъщност пари може да бъде каквото решим, преценете един много прост модел.

Този модел се основава на система, работила в миналото в Англия и Америка, която е била подронена и унищожена от банкерите-златари

и тяхната система с частичен резерв.

За създаване на икономика, основана на постоянни пари неутежнени от лихви, парите могат просто да се издават и впоследствие изразходват в икономиката от правителството, за предпочитане за дългосрочна инфраструктура като пътища, железници, мостове, пристанища и обществени тържища.

Тези пари няма да се създават като дълг, а ще бъдат емитирани като ценност, чиято стойност ще бъде стойността на това, за което са били изплатени.

Ако тези пари провокират пропорционално нарастване в търговията, желаеща да използва финансираните проекти, това не би породило никаква инфлация.

Ако правителствените харчения породят инфлация,тогава има възможни решения. Инфлацията е еднаква като ефект с плосък данък върху парите. Дали парите се обезценяват с 20% или правителството ни отнема 20% от парите, ефектът би бил същия.

Погледнато по този начин, да има инфлация вместо данъци може да се окаже приемливо политически, при положение, че е добре употребена

и се държи в известни граници.

Или правителството може да реши да укроти инфлацията чрез събиране на пари от данъци, които впоследствие изважда от обръщение, като така намалява обема на парите, за да възстанови стойността им.

За контрол на дефлацията - явление на намаляващи заплати и цени – правителството просто ще изхарчва допълнително нови пари.

С премахването на конкуренцията при създаването на частни пари от дългове правителствата могат да упражняват по-ефективен контрол върху националното парично предлагане.

Обществото ще знае кого да вини, ако нещо не върви добре.

Правителствата ще бъдат избирани и сваляни в зависимост от способността им да запазят стойността на парите.

Правителството ще управлява предимно чрез данъци, както сега,

Но събраните данъци ще стигат за много повече неща, след като няма

да се плащат лихви на частни банки. Няма да има държавен дълг,

ако правителството просто създава парите, от които има нужда.

Постоянното ни колективно робуване на банките заради плащания

на лихвите върху правителствен дълг би било невъзможно.

"Парите са нова форма на робство, различима от старата само поради факта, че е безлична, няма човешки отношения между господаря и роба." Лев Толстой

 

Бяхме научени да вярваме в демокрацията и свободата, които всъщност се превърнаха в хитроумна и невидима форма на икономическа диктатура. Докато цялото ни общество остава напълно зависимо от банковите кредити като източник на паричното предлагане, банкерите ще бъдат в позицията да решават кой да получих нужните му пари и кой - не.

 

Кирил Стаменов-май2009

 



Тагове:   дълг,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - неограничената алчност създава кризите
15.05.2009 21:11
Интересна статия. Наистина, "постоянното ни колективно робуване на банките", представената им от правителствата почти неограничена свобода за парични операции с цел печалба и увеличение на капитала, носи тежки последици за съвременното общество. Твърди се, че периодичните икономически кризи на капиталистическото общество, както и настоящата например, се дължат на някакви обективни и неизбежни закони. Може да са обективни, може да са неизбежни, но само при тези правила. А те така са направени, че по никакъв начин не ограничават патологичната алчност за пари и богатства на банкерите, които много добре знаят знаят кога, как и какво да направят за "максимална печалба с минимални разходи", независимо от последиците за цялото общество. Точно те създават кризите и излизат от тях още по-силни, още по-богати. Подкрепям автора, съгласен съм с основния извод от статията: необходими са промени на правилата! Но кой има смелост, още по-малко пък на кого ще бъде позволено да ги направи?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: litakovo
Категория: Политика
Прочетен: 1408140
Постинги: 47
Коментари: 533
Гласове: 199
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031